Постинг
18.09.2012 23:40 -
Коментар по мнението на Тома Троев за промяна на статуквото
Да, Тома, и аз отказвам да приема, че от мандат на мандат "няма да се случи нищо особено и всичко ще продължи по старому", както казваш, но предпочитам "от чужбина двеста" нашенци, милеещи за българщината, живяли в "концлагера България", практикували и опознали "западната демокрация в Стара Европа" и приемащи Доктрината на ДРД "Идея за България" да се влеят в редиците на зараждащото се гражданско общество и да работят нито бързо, нито бавно, най-вече сигурно за детрониране на настоящото статукво. Това трябва да стане по изключително мирен начин, с методите на Махатма Ганди и без да се влиза в схемите, с които са свикнали да си служат Тези, които са над Кукловодите, отговарящи за нашата България. Не, както се изрази покойният Луканов от трибуната на Великото народно събрание 1990 г., че "властта е спечелена с кръв и с кръв ще се даде" /цитирам по памет/, използвайки реч на Ленин след "победата" на т.нар. ВОСР. На България са й нужни нови будители да извадят българина от летаргията и апатията, които са го обхванали вече 67-68 г. и да поведат нацията към самоосвобождаване от нас самите, от "робството", в което сме се самопредоставили/самопоставили/самозаробили, обслужвайки чужди интереси от 130 г. и повече, и изведат към едно ново Възраждане българския дух и стопанство.
Живеем във време, когато всеки може да изразява чуствата и разбиранията си свободно, според вътрешните си усещания и познанията, които има. Но, дали винаги и при всеки е така? Познавам хора, работещи както в бюджетната сфера /държавна и общинска администрация и др./, така и в частния бизнес като наемни работници. Доста от тях, когато се заговори за партии, политика, избори внимават какво и пред кого споделят. Те живеят в страх. Срах за работата, а с нея е свързан утрешния ден и бъдещето им. Ами бизнесмените да вземем, виждал съм доста от тях в ситуации, когато имат служебни отношения с държавни контролни органи. Не ми се иска да описвам наглото поведение на някои от тях, а на други жалкото, погледнати отсрани, в което са се поставяли сами. Те за какво го правят? Ами, заради това, че се опитват да нарушат някои нормативни документи и закони. А иначе, някои от тях членуват в разни тайни и не дотам тайни общества и бизнес клубове, други са депутати или на други изборни длъжности. С това искам да кажа, че в момента са създадени условия, в които болшинството от хората изкуствено и преднамерено се държат в състояние на бедност и страх, и действат правила и закони, пред които всички са равни, но някои по-равни. Това важеше за едно друго време /даже беше описано в книга преди почти 70 г./ , което намери проекция и продължение в сегашното състояние на нашето общество. Общество, болшинството от което е подвластно на и зависи от управляващата политическа класа, олигархията и монополите. Ако се направи бегло сравнение, а защо не и задълбочено, но и в двата случая не му е тук мястото, от гледна точка на правата и свободите, как, колко и от кого реално те се консумират в българското общество в периодите на последните 23 г. "демокрация", предишните 45 г. "социализъм, РСО, зрял социализъм или комунизъм", по-предишните 66 г. "капитализъм" и годините преди тях, описани като "турско робство", не съм сигурен кой период ще отговаря и кой няма да отговаря, и до каква степен на общоприетите международни норми за дефиниция на термина "робство" и "роб". Едно е човек дали се чувства като роб, друго е дали отговаря на дефиницията и трето, дали има смелостта да го признае, ако дефиницията е в действие. Чувството и състоянието е индивидуално и има много фактори за неговото формиране. Още повече, че от десетилетия официалните власти са манипулирали и изопачавали истината, свързана с множество дати, събития и периоди от нашата история, което между впрочем продължава и сега, в съпровод на "независимите" медии. В този смисъл, манталитетът на българина, злобата и завистта, дисциплинираността и работливостта, както и това дали е индивидуалист или екипен играч /както е модерно сега да се казва/ са характеристики, които са се формирали и се формират в условията, в които е поставян. За болшинството от негативните моменти в характера на българина може да се каже, че пак по същия начин биват преднамерени и съвсем не случайно преекспонирани.
В подкрепа на това ще спомена само, че през 30-те г. на миналия век, след Голямата депресия България е влизала в десятката /няма да го конкретизирам по-подробно/ на страните от света, не само в Европа, по БВП на човек от населението. По тази причина през този период работа у нас са търсили множество германци и други европейци. От тогава е популярен израза "изглеждаш като изпаднал германец". Вторият пример е свързан с това, че през 80-те г. пак на миналия век български външнотърговски предприятия и организации са печелили множество търгове за изграждане на комплектни обекти в областта на инфраструктурата в арабския свят и не само, при участие на други източноевропейски и западни фирми. Сега обаче, предвид варварския начин, по който бе сътворен "прехода" от "тоталитарен режим" към "пазарно стопанство" и установяването на един "мародерски капитализъм" с "компрадорски" характер, както го характеризират редица български учени, болшенството от хората са докарани до ръба на отчаянието, обхванати от апатия и обезверени от действията на всички съществуващи партии и организации, които най-нагло и безцеремонно лъжат в обещанията си преди избори, което доказват с провежданата от тях политика, че ще бъде изключително труден както процесът на обединяване на здравите сили, така и мотивирането на тези, които не гласуват и болшинството от тези, които гласуват. С действията си досега, всички правителства несъзнателно са работили в тази посока, а настоящият мандат би трябвало да се окаже "време разделно" както в отрезвяването на електората /в това бях убеден преди 3.5 г./, така и за появата на НОВА БЪЛГАРОФИЛСКА партия, в основата на чиято платформа ще бъдат приоритетите на гражданското общество.
Живеем във време, когато всеки може да изразява чуствата и разбиранията си свободно, според вътрешните си усещания и познанията, които има. Но, дали винаги и при всеки е така? Познавам хора, работещи както в бюджетната сфера /държавна и общинска администрация и др./, така и в частния бизнес като наемни работници. Доста от тях, когато се заговори за партии, политика, избори внимават какво и пред кого споделят. Те живеят в страх. Срах за работата, а с нея е свързан утрешния ден и бъдещето им. Ами бизнесмените да вземем, виждал съм доста от тях в ситуации, когато имат служебни отношения с държавни контролни органи. Не ми се иска да описвам наглото поведение на някои от тях, а на други жалкото, погледнати отсрани, в което са се поставяли сами. Те за какво го правят? Ами, заради това, че се опитват да нарушат някои нормативни документи и закони. А иначе, някои от тях членуват в разни тайни и не дотам тайни общества и бизнес клубове, други са депутати или на други изборни длъжности. С това искам да кажа, че в момента са създадени условия, в които болшинството от хората изкуствено и преднамерено се държат в състояние на бедност и страх, и действат правила и закони, пред които всички са равни, но някои по-равни. Това важеше за едно друго време /даже беше описано в книга преди почти 70 г./ , което намери проекция и продължение в сегашното състояние на нашето общество. Общество, болшинството от което е подвластно на и зависи от управляващата политическа класа, олигархията и монополите. Ако се направи бегло сравнение, а защо не и задълбочено, но и в двата случая не му е тук мястото, от гледна точка на правата и свободите, как, колко и от кого реално те се консумират в българското общество в периодите на последните 23 г. "демокрация", предишните 45 г. "социализъм, РСО, зрял социализъм или комунизъм", по-предишните 66 г. "капитализъм" и годините преди тях, описани като "турско робство", не съм сигурен кой период ще отговаря и кой няма да отговаря, и до каква степен на общоприетите международни норми за дефиниция на термина "робство" и "роб". Едно е човек дали се чувства като роб, друго е дали отговаря на дефиницията и трето, дали има смелостта да го признае, ако дефиницията е в действие. Чувството и състоянието е индивидуално и има много фактори за неговото формиране. Още повече, че от десетилетия официалните власти са манипулирали и изопачавали истината, свързана с множество дати, събития и периоди от нашата история, което между впрочем продължава и сега, в съпровод на "независимите" медии. В този смисъл, манталитетът на българина, злобата и завистта, дисциплинираността и работливостта, както и това дали е индивидуалист или екипен играч /както е модерно сега да се казва/ са характеристики, които са се формирали и се формират в условията, в които е поставян. За болшинството от негативните моменти в характера на българина може да се каже, че пак по същия начин биват преднамерени и съвсем не случайно преекспонирани.
В подкрепа на това ще спомена само, че през 30-те г. на миналия век, след Голямата депресия България е влизала в десятката /няма да го конкретизирам по-подробно/ на страните от света, не само в Европа, по БВП на човек от населението. По тази причина през този период работа у нас са търсили множество германци и други европейци. От тогава е популярен израза "изглеждаш като изпаднал германец". Вторият пример е свързан с това, че през 80-те г. пак на миналия век български външнотърговски предприятия и организации са печелили множество търгове за изграждане на комплектни обекти в областта на инфраструктурата в арабския свят и не само, при участие на други източноевропейски и западни фирми. Сега обаче, предвид варварския начин, по който бе сътворен "прехода" от "тоталитарен режим" към "пазарно стопанство" и установяването на един "мародерски капитализъм" с "компрадорски" характер, както го характеризират редица български учени, болшенството от хората са докарани до ръба на отчаянието, обхванати от апатия и обезверени от действията на всички съществуващи партии и организации, които най-нагло и безцеремонно лъжат в обещанията си преди избори, което доказват с провежданата от тях политика, че ще бъде изключително труден както процесът на обединяване на здравите сили, така и мотивирането на тези, които не гласуват и болшинството от тези, които гласуват. С действията си досега, всички правителства несъзнателно са работили в тази посока, а настоящият мандат би трябвало да се окаже "време разделно" както в отрезвяването на електората /в това бях убеден преди 3.5 г./, така и за появата на НОВА БЪЛГАРОФИЛСКА партия, в основата на чиято платформа ще бъдат приоритетите на гражданското общество.
Статуквото се разпада когато се появят н...
Ренета Инджова: Да провалим изборите с н...
НАКЪДЕ НАПРОЛЕТ
Ренета Инджова: Да провалим изборите с н...
НАКЪДЕ НАПРОЛЕТ
Стани приятел на Поглед.инфо във faceboo...
Намалете бройката на хора, които не прои...
Нов уред отчита алкохол и наркотици при ...
Намалете бройката на хора, които не прои...
Нов уред отчита алкохол и наркотици при ...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
